Нека вали...
По музика на Джеф Роуланд „Rain for two“
Тази нощ е нашата изплакана любовна история...
Тази нощ под дъжда танцуват душите ни.
И се търсят в кристала на дъждовните капки,
пречистени от човешки заблуди и фалшиви илюзии.
Тази нощ е нашата вълшебна прегръдка,
стопила се незнайно къде из вселените,
из които отдавна и с болка се търсим,
загубили себе си, загубили себе си...
Тази нощ е нашата обречена среща-илюзия.
Прегърни ме и дръж ме в ръцете си здраво.
Целувай очите ми, така ми е хубаво...
И нищо че няма те, и нищо че няма ме,
че звездни вселени лежат помежду ни,
притискай ме огнено, целувай ме страстно...
Всичко е в мене, всичко усещам. Не спирай,
води ме във танца, танцувай с душата ми...
Нека вали! Дъждът е домът ни, дъждът приютява ни.
Всичко друго е измислена празна илюзия.
Само двамата, аз и ти под дъжда...
И душите ни - слети в една, се разтапят блажено...
Прегръщай ме огнено, целувай ме страстно,
танцувай с душата ми и нека вали...
А любовта? Какво е любов ли?
Всичко, което е този свят необятен.
Обичам те в капките малки изтичащи...
Обичаш ме в необятния космос, отнел те...
Нека вали... Танцуваме нежно в любовен екстаз.
Две храбри души, превзели вселените.
Нека вали... Нека вали...
Тази нощ под дъжда танцуват душите ни.
Тази нощ е нашата изплакана любовна история...
* * *
Този танц-преживяване ще го помним завинаги...
Тихи стъпки, бълнуващи по звездния дансинг...
И душите ни, слети в светлина от взаимност,
ще прелитат в безвремие да се прегърнат пак страстно...
